Откъснах тази пъпка вечерта
в мига, преди да тръгна, за да не повехне.
Във вазата до своята глава
я сложих с мисълта за тебе.
А сутринта, с първите лъчи,
потърсих я с поглед още сънен,
не вярвах аз на своите очи,
в разкошен ален цвят се бе превърнала.
Дали е чудо или любовта
превърна този стрък във цвете?
Реши сама загадката сега,
аз подарявам ти и двете.