bafi (Ели Златанова)
3 2
Nov 30, 2007, 5:41 PM

Цветето... 

  Poetry » Other
669 0 1
Мракът виждах как се спуска,
но не ме вълнуваше това,
стоях и мислех как допуснах
да остана толкова сама.

Луната сякаш само ме разбира,
във въздуха дочувах шепота едва,
тя също като мене някой чака,
чакаше да дойде утринта.

И тя дойде и беше тъй красиво,
а аз стоях все така сама.
Чаках с вълшебна пръчка и хвърчило
да си сбъдна съкровената мечта.

Но хвърчилото политна, а пръчката се счупи,
светът стана сив и опустял.
Мечтите някой каза, че ще "купи",
това за тях бил черно-бял финал.

А всъщност исках твърде малко,
едно цвете, герберче едно
до мен да е и да му се радвам,
да си излея душата, сякаш на платно.

Дълго да рисувам, да рисувам
и след всеки стих душата да олеква,
а после безгрижно да се понеса,
докато гласът ми в пространството отеква.

Но стига вече, времето е кратко,
месеците минават като миг
и да се измъчвам ще е жалко,
затова, окъпан в радост, ще завърши този стих:

Цветенцето нека се развива,
нека няма несбъдната мечта.
Обичам го и чакам да се върне,
за да ми олекне и да полетя.

(Из "Приятели" за Цвети Г.)

© Ели Златанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!Кураж и от мен!Всъщност,хубавото в случая,че ти най-напред си го даваш!С обич!
Random works
: ??:??