ЦВЕТЕТО НАДЕЖДА

Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри.

Излизам за чист въздух навън.
Вдишвам дълбоко с дробовете.
Погледът спира в стария пън.
Там ме гледа влюбено цвете.

Вчера до пъна го нямаше.
Плавали листенца зелени.
А днес то е приказно пламъче,
протегнало ръчички към мене.

Цяла година то е чакало,
с обич нежна да ме дари.
Може би и то е плакало,
преди да отвори жълти очи.

Усмихнах се. В миг сърцето
се изпълни с лъч светлина.
Докоснах го. През ръцете
потече в душата топлина.

Повярвах в силата на живота,
в днешния и утрешен ден.
Отложих на кръста си Голгота -
огън душевен, пред Бога смирен.

20 09 2015