Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
Sep 9, 2024, 11:36 PM

Cветли вини 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
107 0 2

Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.

 

В сърцето скрих го - да не се руши,
светът ми щом порой от съ̀лзи ливна,
дъга – не пръстен, а оброчна гривна,
за стих венча ме – да ме утеши.

 

И само той за миг не изменѝ,
на лудостта ми. Мокър и окаян,
прощаваше ми светлите вини.

 

И знаеше – изгонени от рая,
безкрили, уморени... В тая кал,
поет и луд би само приласкал...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??