Дълъг път се простира зад мен. Дълъг път пред очите се вие. Лакти - целите в рани. И колене. От крайпътно изворче пия. И присяда мил спомен до мен - аз при себе си често го викам - цветна точка на трудния ден, затаена за малко под миглите. Спомен мил с демодирана дрешка, със искрящи, усмихнати дни, цял във кръпки от минали грешки и в надежди цял, и във мечти. Неспокоен и силен, свободен, непреклонен, с високо небе, без пари и без сянка копромисна, неспособен себе си да предаде... Днес различна съм и прогонвам синевата на много надежди, и съм пълна със спомени, спомени... Е, и с една мечта се споглеждам...