ЦВЕТНАТА ДЪГА
Едва ли някой е сгрешил, когато те е навестил
във полунощ, горице?
Разголила бедра на бледолунна светлина,
покрита със крило на птица.
И тищина.
И глуха песен на поточе.
Усещане за вечност.
За необят.
За непорочност.
И надежда.
Щастлив съм, че със теб във полунощна степ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up