Искам да се облека в ярко и червено,
като пролетна река – в синьо и зелено.
Като слънчоглед и аз нека да изгрея,
дюля в жълто, житен клас – нека да се смея.
Тюркоазено море да е мойта дреха,
а зеленото поле да ми е утеха.
В тежък пурпур - все за вас, с царствена походка,
виолетова в атлаз, нощем много кротка.
Пръст кафява и земя с птиците да пея,
като резенче луна да оранжевея.
Бяла да съм, с аромат – цвете ефимерно.
Зная, че на Оня свят всичко ще е черно.