henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
Aug 2, 2006, 9:25 AM

Цветно е в Пловдив през май . . . 

  Poetry
830 0 16
Пълзи безкракият.
Пълзи по пловдивските улици.
Стъпва на босите си почернели ръце -
влачи тялото си през тълпите.
/Там, където би трябвало да са краката
има увити найлони превързани с ластик./
Тълпите са с мобилни телефони.
Някой говори,
някоя се смее.
Тълпите,чадърите,
кафенетата, слънцето...
Тълпите са с шарени дрехи.
Тълпите са цветни,
защото е цветно във Пловдив през май.
Пълзи безкракият.
Долу, под Джумая джамия,
край бляскавите магазини
надолу пълзи,
лази
със пръсти,
със лакти -
сред хората някак се движи.
- Нямаш ли количка? – не вика някой,
но някой иска да викне точно това...
Цветовете са ужасени...
Други цветове нямат очи.
- Няма ли държава?!
Горкият човек!
- Това човек ли е? – не пита някой,
но някой иска да попита точно това...
Гримът на жените ги пази.
Червилото почервенява.
Сакатият не спира.
Лази през краката.
Бори се с обувките,
минава край тях,
през тях...
- Ей,леко бе!
Ръцете бързат през фасове,
краката лазят след тях.
Петима униформени полицаи
поглеждат към бързащите,черни ръце,
към тялото,
което прилича на човешко.
Петима униформени гледат
как сакатият,
най – сакатият човек,който са виждали
бърза през тълпите и ги ужасява
с пълзенето си...
- Трябва ли да го разкараме от тук? – не пита някой
от тях, но някой от тях иска да попита точно това...
Обръщат се,
казват си нещо
и продължават.
Сакатият минава край такситата,
по старите павета и се скрива
от всички цветни,
безцветни,
ранни,
закъснели,
усмихващи се,
влюбени,
отегчени,
добри,
лоши
но
ужасени погледи...
Скрива се безкракият в една от знаещите много,
в една от тесните, вековни улички,
в “Капана”...
Денят продължава...
Сълзите ми
палят цигара.
Очите ми гледат и виждат
тълпите,чадърите,
кафенетата, слънцето...
Тълпите са с шарени дрехи.
Тълпите са цветни,
защото е цветно във Пловдив през май...

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Ако е Човек, все някой щеше да има с него."-ria,той е човек,просто другите не са хора!!!Затова няма никой с него,щото вече няма безкористни хора...а дали изобщо ги е имало някога?А въпросният човек си има име и съдба и ви уверявам-той е ЧОВЕК!!!
  • Не познавам този човек,както доста хора в този свят,но се моля за него!Благодаря ви!Хенри
  • Благодаря ви за думите!Да,Гери, права си.Живял съм няколко години в Пловдив и все още съм доста свързан с този невероятен,красив, цветен и вечен град.Всъщност в основата е абсурдът...Образите...Благодаря! Ханк
  • Още един иксрен поздрав от Пловдив. Стиха ти е много трагичен и хубав. Трябва всеки да се замисли над тези житейски случки.
  • Не можах да се стърпя да не ти пиша, виждайки заглавието на стиха ти -
    защото Пловдив е моят град, а май е моят месец! Картината, която си описал е наистина потресаваща и съм я виждала на живо не веднъж, но Пловдив крие също така и магично очарование - има цветове на болка, но също така и цветна дъга от радости!
    Поздрав за стиха, Ясене! Пловдивски привет от мен!
  • Може би Гери е права, може би с подаянията си, наистина си купуваме индулгенции за спокойна съвест. Сигурно дори, по този начин стимулираме и провокираме възпроизвеждането на тази язва, която, между другото, публична тайна е, че за някои хора се е превърнала в процъфтяващ бизнес. Аз лично съм преживял подобна ситуация; преди години бях седнал да изпия едно кафе за 20 ст., когато мина една просеща старица. Дадох и 1 или 2 лв. (не си спомням вече), но това бяха едва ли не, последните ми пари. Бях в криза и останал в буквалния смисъл без пари. А същата просякиня, след като обиколи и другите маси в кафето, отиде и си купи скъпа вносна бира и сандвичи.
    Но в контекста на творбата, образът на сакатия, определено е натоварен с трагизъм, буди съчувствие и провокира гняв срещу социалното безхаберие.
  • Радвам се,че четете тези текстове и ви благодаря сърдечно!Хенри
  • Донякаде си права, Гери с това, че като му дадем пари ще успокоим гузната си съвест, но съм крайно разочарована, че мислиш, че човек точно като него парадира с недъга си. Да, има много хора, който се възползват от това...но едва ли той е един от тях!!!
    Поздрави, Хенри. Отново, силно!!! Следващият път като идваш към Пловдив се обади.
  • Цветен стих. Благодаря за феерията!
  • Виждала съм много такива хора.Този също.Виждали са го и от социалните служби.Какво,да го взема в къщи ли?Той не е дошъл на този свят сам.Сигурно има близки, приятели.Ако е Човек, все някой щеше да има с него.А този ходи и проси по улиците, парадирайки с недъга си.Ако е тръгнал занякъде, някой ще му бута количката.Вярно е, че не може да се затвори в дом,санаториум или нещо подобно.Аз мога да му дам 2,5,10 лв,за да успокоя гузната си съвест.После?
  • думите ти са нож в сърцето! когато те чета изтръпвам, толкова истински и силни са стиховете ти!
  • А на мен ми се иска да изкрещя:"Добре де, няма ли да накараме тази Държава да си свърши работата по отношение на това човекоподобно същество?" Защото да спрем до литературната творба и да похвалим автора, който си е свършил работата, не е достатъчно. Така ще впишем текстовете си в самата тъкан на живота!
    Поздрав!
  • "Денят продължава...
    Сълзите ми
    палят цигара."
    А моите те прегръщат Хенри!
    ПОКЛОН ПОЕТЕ!
  • Поздрави, Хенри! Многи е силен стихът ти!!!
  • Поздрави! Вълнуващо и силно, както винаги!
  • Ех, Ханк! Умееш го!
Random works
: ??:??