Aug 28, 2008, 10:53 AM

Цветно пред езика 

  Poetry
667 0 17
Кристалното небе миришеше на течност,
поглъщаше птиците във бяла чистота,
а черното по мене говореше за грешност,
шепнейки - "обичам те" в просипнала тъга.
Жълтото изостри се - във сиво се превърна,
по-бледо от луната - приличаща на сърп.
Косящ без пощада в градината цветята.
Посяти от целувките по голата ми гръд.
Дали не бе облечена? Във тъмната окраска,
защото бе студено и болката извика:
"Единствено копнея за нежните и ласки"
А мислите отново се задвижваха с езика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??