Nov 25, 2009, 3:34 PM

Цветното момиче 

  Poetry » Other
625 0 3

Лазурносини спомени остават

от кървавочервено страстно минало,

а изумруденозелени сълзи блясват

по мъртвобледите страни изстинали.

 

Едно момиче със коси златисти

и белоснежна кадифенонежна кожа

бе впило своите очи лъчисти

във бляскавото острие на ножа.

 

Пробождане – красива струйка алена,

цветът напусна младото лице,

клепачите покриха тюркоазите,

в миг посивя и цялото небе.

 

Пресътвориха се косите в златно жито,

очите – в тюркоазено море,

сърцето с черна паяжина е покрито,

смъртта безцветна е – нали, момче?

 

Плачи за нея – багри подари ти тя,

в смолисточерни нощи – светлина,

но пъстротата заедно с нея отлетя –

сега си сам в прозрачна тишина...

© Люба Георева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??