Разговарят две птици с различни окраски,
но естествено без да са сложили маски:
- Защо чернотата по тебе все лепне? -
попита едната и то без да шепне.
- Защото, това е цвета на предците,
живели по всички дървета в горите.
Днес, малко дървета и малко наследници
останаха... Вече сме пленници...
- Какви ги говориш? Какво те прихваща?
Черният цвят негативи ти праща.
Все още живеем спокойно във флората...
- Различно е! Всичко объркаха хората....
- Стига си грачила, черна прокобо!
Има дървета все още много.
В теб чернотата е влязла до кости...
Ела ми в гнездото за малко на гости.
Ще ти разкажа и за мойте пера.
От моето място да видиш света.
Не, не отиде на гости, но ето,
чу и разказа за всички врабчето.
Шарена черга е целия свят,
но се подкрепят само по цвят....
© Валентин Йорданов All rights reserved.