Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път,
ще ми напомнят, че съм ти любима,
в съня ти обич - тиха и незрима...
(светулките обичали до смърт).
И вятърът къде се запиля?
А знае колко ми е нужен вечер,
прогони го тъгата надалече,
навярно в лавандулови поля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up