Цветята цъфтят наобратно. Прилича на гробище
двора пред вкъщи, пречупил лъчите на слънцето.
Не, не звучат като бъдеще в ниското нотите-
звук като звън на камбана. Дадено - върнато.
Уж е живот, а се свършва с цената на времето.
Каквото си пазил и крил ще ти бъде отнето.
И се търгува и влачи под почвата семето
само че после отровно ни пари небцето.
Пито платено. Цветята превръщат се в камъни.
Почва да имаше, трън да се беше показал.
Няма и няма. И тебе. И мен. Няма. Няма ни.
Изход ли пише на входа , преди да си влязъл? ...