Дочака ме притихнал пак Балкана,
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка
държеше ме като в омаен плен.
Сред чужди своя аз не бях ни ден.
Сърцето като птиче днес затрепка,
намерило гнездото сред скалите,
в което е поело първи дъх,
сред борове, ели и нежен мъх,
тук някъде разковник ценен скрит е. ...