Mar 10, 2010, 9:51 PM

Цветът на хукнал вятър 

  Poetry » Phylosophy
816 0 23

Животът - таралеж с бодли навътре,

в средата - ти - измъчено кутре.

Понечиш ли навън да се измъкнеш -

озъбва ти се тънко острие.

 

На лапи се подпреш, кръвта оближеш,

зениците - пергели в пирует.

В клепачите ти ножицата стриже,

опашката те гледа: тет-а-тет...

 

А нейде вън от ежата хралупа

цветът на хукнал вятър те зове.

И слънцето - чиния с топла супа

се смее върху маса от небе...

 

Изправяш се. С ряз, гнусно се отръскваш

от соса, в който дремеш в полусън.

Тъй, зъб о зъб... с усмивка се запътваш

най-сетне към... спасителния трън.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??