Цвят отронва полски трън
С лъч погали ми косата
залезът, дошъл в позлата...
Цвят отронва полски трън...
Идва вечерта несетно,
в смут е пак сърцето клето...
Чудя се дали е сън,
сякаш той дошъл е вън...
Няма как да го опиша,
още тръпна и въздишам...
Вихър луд ме завъртя...
Тази вечер съм с рубини, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up