Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата,
посрещнаха ме с вили и лопати...
С езика остър им съсякох нуждата
да ми повтарят :— "Лодката се клати."
С ръцете си огладих остри камъни,
с два метра зид опазих го домът ни
И заедно сме в имане и нямане,
обичаме се – святи и безпътни.