Feb 6, 2008, 5:13 PM

Цял живот не пристигнах 

  Poetry » Love
649 0 27
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах,
свидна обич-сълза.
Не присвивай крилете,
моя път посрещни,
че душата ми вече
уморена пълзи!

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??