Колко тихо е! Сякаш покръстване!
Обли облаци нижат синджири.
Бавен вятър изтича през пръстите.
Някой Моцарт на себе си свири.
Колко светло е! Сякаш възкръсване!
Ореоли дърветата имат.
Колко светло е! Светло до втръсване.
А нощта се прикрива обидено.
И болят ме очите от бялото.
Няма даже хралупа за скриване.
Ден и нощ, нощ и ден правят цялото.
На нощта нося кошници с вино.