По пътища стръмни вървим пак до тъмно
и лято светулково в свят непознат,
ни води изглежда, към светла надежда,
и пак сме добри, и до брата е брат.
Нощта ни прегръща - различна и съща,
и нощ е, и не е. Напред, след поет,
вървим в мъгли гъсти и някой се кръсти –
от вяра обзет, че е нашия ред,
по пътища нови, без робски окови,
към утро сияйно на ден – отреден,
свободни да тръгнем, жилата изтръгнем,
в съдбовната орис – роден окрилен.