Те през зима и лято, не престават да пеят,
благодарни, че могат в студ и пек да летят.
Сякаш в църква за птици, всесезонно живеят
и икони създават в свойте крехки гнезда.

Как се влиза във църква във която те - пеят,
с натежали клепачи от вълшебният сън?
Няма златни кубета, а зелена алея
по която пристига сладкопойният звън.

И дърветата също са в зелени костюми,
а небето е чисто като синя река.
Омагьосан конкретно - песента е без думи.
За какво са и думи, като има душа?

Красиво и нежно вълшебство, реално
ме стопира пред храма на птичия свят.
В тази църква до края, бих желал да остана,
далеч от сплетните в човешкият град.

Църква за птици и аз съм във нея.
Душата ми вече размахва крила.
Птиците сякаш пеят за нея,
молеща обич моя душа.