Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято –
в стих да завърна – песен по пладне.
Как се будува – скръб по приятел –
зная и помня в нощите хладни.
Чаша по чаша, дата по дата,
нося си кръста – чамова слава.
С мравките свикнал, с хората патил –
в ореха нека славей припява. ...