Отново ме поряза времето,
пося поредното проклятие в мен!
Защо ми даде всичко,
щом днес отнемаш го,
дори надеждата за утрешния ден?
Стига!Аз не мога вече!
Не те засища даже и смъртта!
Недей погубва и последното ми цвете-
то спомен беше от една мечта!
Очите ми пресъхнаха от топлото,
от влагата и от дъха -
превърнаха сълзите ми в облаци, ...