Гледам ви в очите, мъже и жени,
в ушите ми силен писък звучи.
Барутен дим да стои в сянка и спомен,
мъката в душата, товара огромен.
Къде остана вярата в доброто,
навярно безмълвно догаря в злото.
Юмрукът свит брои и пак брои
кой гладен и жаден тук още стои.
Гладните сами в забоя,
няма радост, надежда, без хляб в строя.
Уж демократ всичко урежда.
Отворете очи, хора, кой ви поглежда? ...