Dec 29, 2005, 7:45 AM

Д А С И 

  Poetry
696 0 6

Д А   С И

 

Да си очакван, да си нужен,

да бъдеш всичко –

по-искана от глътка свобода.

Да носиш болка – дето радва

и щастие, което ще боли.

Да съхраниш и пазиш

на нечия целувка светостта.

Да си усмивката, която буди

със идването си денят.

За нечии ръце

да бъдеш хляб насъщен,

опияняваща, мечтана тишина.


Ще мога ли отново в себе си да върна

очакващата щастие жена?

 

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички - всеки отзив ни приближа един кьм друг, а според мен това е посланието на поезията - да сближава хората и да ги прави по-добри! БЛАГОДАРЯ!
  • Страхотно е, Ели, изненадваш ме!
  • не знам
  • Напомня ми на "Посвещение" на Веселин ханчев :
    "За да останеш, за да си потребен,
    за да те има и след теб дори,
    ти всяка вещ и образ покрай тебе
    открий отново и пресътвори.
    ..."
  • Много е хубаво!!Поздравления
  • Много е хубаво!
Random works
: ??:??