А казват: "Времето лекува!"
и болката щяла да спре...
Как моята болка ще се излекува?
В сърцето ми тя расте ли, расте.
Без глас останах аз да те викам,
кървясаха пръстите да ровят в пръстта.
Дърво и камък биха продумали, Сине,
но не и ти, безмълвно стоиш все така.
Усмихваш се от снимката само,
обет за мълчание сякаш си дал,
очите ти, като звездички светят, Мамо,
а ти мълчиш, мълчиш, мълчиш... ...