Смутена от вътрешната самота,
ти спиш, а аз мълча -
не искам да те будя,
добре ми е така -
прегърнал възглавницата
вместо моята душа.

Не искам да заспивам.
Първо ти заспи.

Сънувай ме, но не така.
Сънувай, че ме няма,
за да свикнеш с мисълта.
Обречи се сам,
за да ме пуснеш
пак да си вървя.

Не искам да те будя.
Спи. Сънувай и тогава
сам се събуди.

Тогава, може би,
би свикнал със това...

Мен ме няма.
Пих кафе и тръгнах.

Остави копнежа.
Не разваляй всичко.
Спри да ми звъниш.