цял ден се теших с мисълта, че всъщност те има...
и че след поредната грешка на вселената
ще се кръстосат пътищата изначално разнопосочни...
цял ден мислих и накрая реших, че си струва
да се изгубиш безвъзвратно, да се изгубиш тотално
и да се луташ безпределно... за да дочакаш мига,
във който просто ще се намериш в обятията
на дълго чаканото... щастие