Аз не съм неочаквана. Бавна съм
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,
за да бъда отново безименна,
да мириша на дъжд и смола.
Щом звездите до утре ми стигат,
щом прилича денят на пчела
без която небето е опако,
значи дишам със пълни гърди!
Тъмнината под мене е плоска.
По подметките лепнат следи ...