* * *

Jan 8, 2014, 1:11 PM

Poetry

475 1 1

Попитах се, къде съм тръгнал,
къде душата ми копнее.
И там, на вятъра притихнал,
отговор ще дам на нея.
Аз тръгнал съм към времето безкрайно,
там дето няма ни тъма, ни мрак.
И там където всичко е омая,
ромон, стих, дъга и смях.
Ах, как копнея страх да няма,
да няма болка и тъга.
Да няма подла, жлъчна яма,
да няма суета. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works