Сладостта в горчилка ти превърна,
сърцето до основи пак изпепели,
знам - няма да ме молиш да се върна,
знам, в самотния тунел ще диря светлини.
Спасение няма за душата ми ранена,
с теб не става, а без тебе – хич,
да се моля мога само аз смирена
този път да ме пощадиш.
Милост за мен у тебе няма.
Коя съм аз? Поредната „една“.
Ти си ми тъгата, болката голяма,
ти си ми романса в трагедията на деня. ...