Jul 11, 2015, 10:05 AM
**
Преглътнах скуката
и огнен лист зашепих
да ми пари дланите
като искра от слънцето проводена.
Прибрах и делника сред джоба си,
та да не виждат мислите разсъмнали
набъбнало небе от посивели вторници.
И вятъра подритнах като камъче трънливо
да не препъва думи неизваяни.
А после -
светлина в косите си закичих
и с пъстрото в зениците
облаците преоблякох.
От тежките клепачи на очакваното
паяжинна наметка разтлах
над птичата стъпка в червения зов,
дето вечно зрее.
© Татяна Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Най-доброто? Е, те всички са най-добрите
Поздравления! -
"Прибрах и делника сред джоба си,
та да не виждат мислите разсъмнали
набъбнало небе от посивели вторници"
Замисли ме... Как посивява вторник?
След понеделнишките грешки или пък
на навика във вечните окови,
без правото на време или път...
Изключително се радвам,че прочетох!Аплодисменти за поезията
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
