Моят най-труден път за вървене...
В този край все тъгата ме връща.
Оправдавах се с липса на време
да отида в познатата къща.
Всъщност нямах не време, а сили.
Всяка крачка по мъничко взима
от душата, която с години
учих аз да не е уязвима.
Но напомняше често скръбта,
че тук някъде корени имам,
и събра ме отново смъртта
със най-близките мои роднини. ...