Aug 27, 2008, 9:25 AM

* * * 

  Poetry
454 0 7

                                                На брат ми...

Не бях си и помисляла преди,
че истината толкова боли!
А мислех си, че самотата само
оставя във душата рани.

 

Убедих се! Ще започна отначало.
Ще разровя за пореден път онези
прашни спомени...Ще ги претегля.
Надделява само пошлото,за жалост.

 

Ще се направя пак - ни чула, ни видяла.
Защото други вместо мен отново се опитват
живота ми да предрешават...
А не ме питат колко много е боляло...

 

И важи ли все още приказката стара:
Брат брата не храни?!
Но тежко му на всеки, който  го има,
или пък... го няма?!

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??