Кога ще узреем?!
Нищо не е истинско, макар и велико,
на въртящата се и кръгла сцена
с безчет картини като в диплянка.
Животът е видимо-невидима могъща река,
влива се, излива се... през клисурата на страха.
Разтваря се в океан от движение и звуци,
докосва заливи от беззвучие,
тържествуващ и празнично-делничен.
Насища пространството със незначимост,
с безсмислие и безразсъдна ярост.
С пролетно ухание на любов и съвършенство. ...