Да!
Може би…
Може би, защото съм родена юли,
може би, защото още вярвам в чудеса,
мечтая – обувките събули,
да тичаме по свежата трева.
А после легнали в тревата росна
птичките в небето да броим.
Да пръска аромат липата медоносна
и нищо, нищо да не ни тежи.
И може би…
Може би, ти няма цвете да откъснеш.
И няма цвете да ми подариш.
Малко листче в джоба ще ми пъхнеш
за празника. С думи ще ме поздравиш.
А думите на лято ще ухаят…
Ще ме погалят, като морски бриз
И даже… Даже мъничко ще парят.
Ще бъдат най-прекрасния сюрприз.
Аз обещавам вечно да ги пазя ,
Щом тъжна съм – да ги чета.
Студ и мъка ако ме налазят –
в листчето да търся топлина.
Да! Може би,
защото вярвам в чудеса.
Да! Може би,
защото юли съм родена.
Най- скъп подарък винаги е Любовта!
Особено, когато тя е споделена!
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ради, Скити, благодаря за вниманието!
-
Много е хубаво, Ирен! Стоплящо с лято, с нежност, с думи, с любов... Пази си я! Тази - Споделената!
-
Браво, много хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
