Да превръщаш падането си във полет,
изправянето си във извисяване,
да тупаш прах от дрехите и от душата си,
да даваш, да обичаш, да обичаш да даваш,
да се оставяш да бъдеш обичан
и да уважаваш и закриляш ефимерното,
през призмата на своя мироглед да разбираш чуждия,
да сънуваш как рисуваш с пръсти, как целуваш
и насън да се усмихваш всяка вечер,
да осъзнаеш колко е голямо малкото ти същество,
да го градиш и да го пазиш чисто,
да се молиш и да вярваш в нещо, ...