Да бе сърцето ми от лед

Apr 16, 2014, 3:21 PM

Poetry » Love

887 0 11

Да бе сърцето ми от лед
И леко, от ветрец по-тих
се спусна пролетният мрак.
А пък съня тъй странно лих
ту идва, ту отлита пак.
С погледа му покосена
съм на силното му рамо.
В кротките води на Сена
леят се въздишки само.
Да бе сърцето ми от лед,
да спра аз порива набол.
Но устни с дъх на липов мед ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Да бе сърцето ми от лед

Want to read more?

Random works