Да беше ме попитал някога за миговете бляскави в очите ми, да беше ме поискал всякога, когато се раздавах без остатъци. Да беше зърнал лъч в дланта ми, когато те жадувах като в сън, да бе нахлул във тишината ми, не бих измръзнала сама навън. От капката сълза на утрото до залез врязан във сърцето ми, изпепелиха се възможностите, римувани в дъждовие и стих. С моленията тихи на звездите шептях те в нощите самотни, забивах болката във дланите и късах струните сиротни... Да беше, вече е така далечно да търсиш в мене свободата си, аз бях крило и птича песен, но ти не ме усети в полета си. Не мога вече нищо да ти дам, когато вечер те прегръщам. Жадувам пак трептения, и знам че просто вече не те искам...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
за миговете бляскави в очите ми,
да беше ме поискал всякога,
когато се раздавах без остатъци.
Страхотно... Глупавите хора оценяват едно нещо едва, когато го загубят. Мъдрите го ценят в момента, когато го притежават...