Да би бил този миг реален,
а не мечта обвита от мъгли!
Луната гледа образа печален,
когато надалеч си ти.
Заглъхват устни в люлякова пролет,
залепнали във захаросан мед,
мъглите сълзите си ронят,
мълчи прашасал старият тромпет.
Замръкваш отзивчиво своеволен
и плъзга се по кожата грехът.
Да би бил този миг реален,
да беше ме окъпал под дъжда! ...