Да биха узнали цветята полски
сърцето ми болно как тъжно тупти,
не биха цъфтяли тъй нежно свежи,
с мен биха навели унило глави.
Да биха узнали птиците горски
защо душа ми ранена кърви,
не биха пяли възторжени песни
в нощите лунни с ясни звезди.
Да биха узнали звездите златни
как в мъка чезна по черни очи,
не биха нощем красиво блестяли,
когато душата тихо скърби.