Dec 13, 2018, 9:11 AM

Да бях ти се разминал... 

  Poetry » Love
647 6 9
Отдавна трябваше да бъда сам.
Каква любов? И пет пари не струва.
До болка, кътните ѝ зъби знам.
До плач, безсилие. И до сбогуване.
Наистина ще спра да пиша стихове.
Ще бъда никому, виновен. Ничий.
Прочетен и забравен, като книгите,
в които има сякаш истинско обичане...
А Ти прости, че ти се случих. Моля те!
Дойдох с надеждата да бъда смисъл.
Да знаех само, че след толкоз по̀лети,
ще падна аз, родения за птица... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??