MoonflowerTani (Лунно Цвете)
21 4
Oct 20, 2013, 6:28 PM

Да бъда още 

  Poetry » Phylosophy
682 0 2

Сега ме виждаш
 толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро
пак ще се завърна
във бялата
завивка
на снега…

Одумвана и често
неудобна,
предавана,
 предавала -
съдба!
Избягах,
че да видя колко мога.
Е, мога много!
Мога!
Но сама…

Дъждовните улуци
ме пречистват,
вещаят ми
какво ще предреша.
Не ме е страх,
че всичко
 ще се случи -
страхувам се,
че може да сгреша.

Сега ме виждаш
 толкова далечна -
пречупен лъч,
задъхан да блести!
Дано животът ми даде
да бъда още,
дано
(по дяволите)
да ми позволи!

© Лунно Цвете All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Текста предава доста объркано емоции, но сякаш именно в това му е чара Успех!
  • Достатъчно понятно е, за да се преживее. Достатъчно непонятно, за да очуди.
Random works
: ??:??