Да бъда себе си

Aug 20, 2005, 11:54 PM

Poetry

839 0 2

Да бъда себе си не е тъй трудно,
ала не мога,сякаш нямам право на това.
Замислям се посоката отново сменям.
Ала кога ли сам се учила и на това.
Начало няма ,няма край и само времето,
което отброява живота и смърта,
стрелките неуморно не престават
измерват радоста ми и скръбта.
Ще бъда себе си ,си казвам тихо
затръшвам след себе си врата,
ала там тихо някой плаче,
не мога ,връщам се ,това е моята съдба.
Така във кръговрата на живота
обгърнала своята мечта.
се лутам вече без посока
начало няма ,няма край.
Единствено което днес желая
безмислено е утре и след това.
Само времето то знае,
дали обгърнала мечтите си
ще мога спокойно да заспя.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dimi (Дими Фильова)

2005-08-22T14:24:08+03:00

Трудни и силни размишления, Евгения, и замислящ стих!
Fabiana (Галя Николова)

2005-08-21T00:50:16+03:00

Бих казала, бъди, но знам, че понякога изневеряваме дори на себе си, хубав стих, Евгения, поздрав!