Apr 23, 2008, 5:15 PM

Да бъда ветрец 

  Poetry » Love
864 0 5
Поспрях се в гората... да чуя отново
как вятърът пее онази балада...
Която ми пееше вечер любовно,
с която във мене спомен остава...
Затихнаха клонките.., спря се луната,
целуна ме капка дъждовна сълза...
И вятърът спря се... до мене засвири,
пеейки моята стара съдба...
И спомних си... лятото,
спомних си времето...
спомних си нашите топли мечти...
Как ти ме целуваше... после прошепваше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Здравкова All rights reserved.

Random works
: ??:??