Да бъдем Богове!
Как искам да летя, високо там,
където сърцето губи своята дамгА,
където звук и светлина се сливат
в една преливаща дъга,
където изгревът потапя залеза
в изящна синкава вълна,
където няма разстояния,
и хората не се боят,
където думата дистанция
потънала е в пристан глух,
където волно се изказват
емоции на силен дух,
и феи приказки разказват
и ни потапят в Вечността.
Оная Вечност, дето вика
стенещо и ни зове,
да бъдем чисти, святи,
приятел да не предадем,
да бъдем милосърдни,
ръката вярна да дадем
на близък наш, когато
в огън той е потопен.
...................................
Да бъдем Богове!
© Криси All rights reserved.
Добри и светли !
Като Него !
Това е истинският смисъл
на земното ни пребиваване !
Прекрасен стих !
Моля се повече хора
да мислят като теб !!!