Нощем на тихата постеля лягам,
с мен някак си и ти,
в съня си бавно се потапям,
а над мене месец бди!
Спи душата ми обляна,
от твойта нежна светлина,
пак ще стана утре рано,
но няма ти да си сама!
В мислите ще бъдеш пламък,
може би мъждукайки едва,
в сърцето ми - вълшебен замък,
но ще бъдем във вечният момент "сега". ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up