Съмнения пак ме налитат, търсещи,
очакват въплъщение – подмяна.
Но същността ми – изтъняла, пърхаща,
надлита безочливата измама.
Небесна твърд ли бе или пък пухена
завивка над поля безкрай – с боклуци?
Изнесена на въздух, гние кухнята
от бивши пиршества на мисли куци.
И хоризонти под наклон са струпани –
останки от величия, харизми…
Контейнерите черепни – пречупени
в желязно-черногледа, постна схизма. ...