lollita (Яна Ангелова)
52 118
Nov 4, 2004, 7:58 PM

ДА ДАРИШ И ДА ОТНЕМЕШ 

  Poetry
2315 0 3
Горчиво плача всяка вечер -
загубих те мое дете,
съдбата ли така се стече,
че от мене те отне.

Да те изгоня от мислите си не мога,
заело си цалото мое сърце.
За напред ще живея в тревога
заради едно неродено дете.

Ах, колко те исках,
ти смисълът беше за мен,
от смъртта ти болката притисках
и ще я притискам всеки ден.

От греша живота си взе,
но обичах те въпреки всичко.
Господ от мен те отне
пак заради моята грешка.

Вече смисък в живота си нямам,
със теб си отидох и аз.
Живота си за тебе давам,
но вече нямам право на глас.

Как искам времето назад да върна
и от всичко щях да се откажа
смъртта твоя в живот да превърна
живота мой да отнемеха даже.

Черна сянка сега ме надвеси
и черното аз няма да сваля,
черен ще бъде живота навеки
от мислите си няма да те отделя...

Във траур ще бъда сега
и ще те пазя в сърцето си празно.
Със теб ще живея; умра,
но ще живот ще живея напразно...

Без смисъл ще бъде за мен -
за твоята смърт наказание,
и ще ме мъчи всеки ден
без да търпи оправдание...

Но да се оправдавам не искам -
стана против моето желание,
и омразата към НЕГО ще притискам,
защото и той е смъртно създание....

© Яна Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мен успя да разплачеш
  • благодаря, но трябва да кажа, че ми се искаше повече да предизвиква тъга, размисли, дори сълзи...
  • като го четеш по някакъв начин вникваш и дори докосваш мислите и чувствата на автора. Наистина страхотно стихотворение:} давам 6 :}
Random works
: ??:??