Времето край мен минава бързо,
изморена спирам се за миг
и отново тръгвам, пак отново,
спотаила във душата вик.
В тази приказка красива идват
мигове, превърнати в мечта,
тях очите само ги откриват,
те са изворът на светлина.
Във небето облаците бели
ме докосват с ангелски крила,
те над мен загадъчно са спрели,
те донесли са ми любовта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up